Какво се случва с колите, предадени за скрап?

След като старият автомобил бъде отнесен от лицензираната фирма за преработка на метали, той попада на площадката за рециклиране. Там автомобилът бива разкомплектован. На първо място се източват всички течности от него. Моторното масло от колата се праща за допълнителна преработка. От него се получават запалителни течности (60 - 70 % от изходния обем), бензин-разтворител (10 – 12 %) и тежка въглеродна фракция (10 – 15 %), която се използва в производството на асфалт.
След това от колата се свалят всички части, които могат да бъдат използвани повторно в зависимост от тяхното състояние. Тези части се предават на автокъщи, които се занимават с търговия на резервни части за коли и влизат в повторна употреба. Свалят се стъклата, пластмасата и гумите. От старите акумулатори се получава олово.
За преработка отиват дори гюруците на кабриолетите – те се раздробяват, като от тях се получава гумен гранулат (65 %), метални отпадъци (25 %) и текстилни остатъци (10 %). Гуменият гранулат може да се използва за производство на «лежащи полицаи», шумоизолационни материали и пътно покритие.
Останалата част от автомобила, който вече е само едно голямо парче метал, се праща на шредер. За един час шредерът е способен да смели 60 т. метални отпадъци или почти 100 коли. Потенциалната мощност на шредера е около 1 млн. тона метал на година. За разлика от пресата, която смачква автомобила за удобство при транспортирането му, шредерът не брикетира метала, а го разлага на съставни части – битови отпадъци, цветни и черни метали. Това улеснява следващата преработка. Железните чукове във форма на зъби вътре в шредера се справят с лист метал с дебелина до 5 мм. Теглото на всеки чук е около 80 кг. При пълно натоварване на шредера, чуковете се сменят след седмица или две.
Идеалният шрот, който се получава, са късчета метал с размер колкото кокоше яйце. Такъв продукт не иска допълнителна преработка – той е готов за претопяване.
Екологичният ефект от преработката на старите старите коли за скрап в района на София не подлежи на съмнение. Рисковете от замърсяване на природата при изпълнение на целия цикъл на рециклиране са сведени до минимум. Липсата на непреработваеми остатъци от стари коли, към която се стреми да достигне ЕС до края на 21 век, ще бъде огромен принос към опазването на природата.